Археологическо проучване на могилата Малтепе
Могилата Малтепе се намира до югоизточния край на село Маноле и е с първоначални размери, преди започване на разкопките диаметър: изток – запад 125 м север – юг 130 м, височина – 21 м в профил изток – запад и 18,5 м в профил север – юг и обем на могилния насип 73 000 м3. На върха е имало изкоп с размери 5/3,5 м като се предполага, че реалната височина преди направата на изкопа е била 26 м.
2014 г.
Археологическите разкопки се провеждат през периода 2016 – 2020 г. под ръководството на доц. д-р К. Кисьов с финансиране, от община Марица и община Пловдив.
2016 г.
Първоначалната цел на разкопките е търсене на погребално съоръжение от тракийски тип от периода ІV – І в. пр. Хр. По тази причина през 2016 г. те са съсредоточени в югоизточната, източната и южната периферия на могилния насип. Открити са три култови ями от римския период и монети на императорите Аврелиан (270 – 275г.) и КонстанцийІІ (354 – 361 г.)
Култова яма с размери: диаметър 0,40 м и дълбочина 0,45 м.
2017 г.
По време на разкопките през 2017 г. за първи път са открити мраморни квадри. Шест броя са локализирани в източната част, а други четири в южната.
Квадрите са изработени от мрамор с почти еднакви размери, като единият от блоковете е с профилирано лице. Ямите са с размери: диам. 1,20 м, дълб. 0,70 м, като на различна дълбочина в тях се открити депонирани керамични фрагменти и бронзови монети на Септимий Север (193–211 г.),Юлия Домна (193–217 г.) – сечена във Филипопол, Проб (276–282 г.), Клавдий ІІ (268–270г.) и Аврелиан (270–275 г.).
2018 г.
През 2018 г. разкопките започват от върха на могилата и на дълбочина 3,8 м са намерени разбити мраморни квадри, а на дълбочина 4,41 м е разкрито каменно съоръжение с квадратен план (6,60/6,60 м). Непосредствено до него от южната му страна са открити четири големи мраморни квадри със следи от железни скоби върху тях. На 4 м в същата посока са разкрити части от разрушени мраморни квадри и мраморен блок с ъглов базов профил. Откритите на това ниво около каменното съоръжение находки се допълват от голямо количество, оловни отливки, използвани за свързване на мраморните квадри с железни скоби, както и оловни заготовки. Разположението на мраморните квадри спрямо каменното съоръжение, тяхната обработка, форма и размери, както и многобройните оловни останки, свързани със скрепването на квадрите, дават основание на археолозите да заключат, че най-вероятно те са част от конструкцията на монументален постамент, изграден върху каменното съоръжение.
2019 г.
Изглед на фундамента от юг
При проучването на могилния насип, в площта около каменното съоръжение, са открити различни по големина варници и значително количество буци вар с различно хоризонтално разположение. Наличието на варници и неизползвани строителни материали на различни нива в могилния насип е показател за едновременното изграждане на каменното съоръжение и могилата. Според монетите открити при разкопките през периода 2017 – 2018 г. е констатирана най-голяма активност около съоръжението през периода на управление на император Аврелиан (270 – 275) и постепенното ѝ намаляване по времето на императорите Проб (276 – 282) и Максимиан І (286 – 310).
2020 г.
С разкопките през 2020 г. приключва проучването на обекта. В северната половина на могилния насип са извършени геофизични проучвания (електро и магнитно измерване) на кота 156 м – на дълбочина 7 м до нивото на основния терен. На нивото на основния терен, е регистрирана аномалия с дължина 30 м и широчина 3 – 5 м, която е разположена от основата на зиданото каменно съоръжение към периферията на могилата. В тази част са извършени разкопки в сектор от периферията на 15 м от северната стена на каменния фундамент.
В основата на проучения сектор не са открити останки от съоръжения. Установено е регистрираната аномалия представлява натрупване на плътни глинести и карбонатни земни пластове, които продължават и под нивото на основния терен.
В западния и югозападния сектор, в периферията на могилния насип са открити три мраморни квадри, четири капитела и фрагменти от две колони.
Това са и последните запазени архитектурни елементи от постамента, който е бил на върха на фундамента. В края на сезона е извършена полева реставрация и консервация на могилния насип.
Разкритите при разкопките в цялата периферия на могилата останки от три жилища, гробове, многобройни ями и главно находки от бита сочат, че могилата е била заселена и обитавана през втората половина на ІІІ век.
Все още няма яснота по какъв повод са построени могилата и съоръжението и какво е имало на върха. Намерените архитектурни елементи – мраморни квадри, капители и части от колони, макар и малка част, са достатъчни и дават представа за размера и вида на постройката, което е от съществено значение за по-нататъшната реставрация на обекта. Планирането, изграждането и финансирането на такъв мащабен проект предполага, че то е свързано с някакво голямо събитие или личност. Една от работните хипотези е че могилата и постройката са издигнати в чест на император Филип І Араб (244-249).
Използвана литература
К. Кисьов, С. Христева. Археологически разкопки на могила „Мал Тепе” до с. Маноле, община Марица, Пловдивска област. – Археологически открития и разкопки през 2016 год. София, 2017, 219 – 222.
К. Кисьов, Л. Мерджанов. Археологически разкопки на могила „Мал Тепе” до с. Маноле, община Марица. – Археологически открития и разкопки през 2017 год. София, 2018, 141 – 143;
К. Кисьов, Л. Мерджанов. Археологически разкопки на могила „Мал Тепе” до с. Маноле, община Марица – Пловдивска област. – Археологически открития и разкопки през 2018 год. София, 2019, 175 – 178;
Кисьов, Мерджанов 2020: К. Кисьов, Л. Мерджанов. Археологически разкопки на могила „Мал Тепе” (III в. ) до с. Маноле, общ. Марица, обл. Пловдив. – Археологически открития и разкопки през 2019 год. София, 2020, 596 – 599.
Кисьов, Мерджанов. Археологически разкопки на могила „Мал Тепе” (III в. ) до с. Маноле, общ. Марица, обл. Пловдив. – Археологически открития и разкопки през 2020 год. София, 2021, 538 – 542.